Райковата къща

  Строена през 1846 година от първомайстор Димитър Сергюв, Райковата къща е типичен паметник на жилищната архитектура от Късното Възраждане. Главната фасада е изнесена на уличната линия и осъществява непосредствен контакт с минувачите. Фасадата е пластично раздвижена от еркери - наддаване на втория, жилищен етаж над каменното приземие, в което е оформен дюкян. Вътрешна стълба  отвежда от приземието към жилищния етаж. Разпределението на стаите включва гостна, в която е подредена експозиция градски бит от края на XIX - началото на XX в., „къщито - помещението с огнището, където семейството се събира да се храни, стая за родителите и спалня за децата.  Вътрешната част  на етажа е заета от чардака, който гледа към двора и една част от него е затворена, за да се използва за спане през лятото.

Райковата къща е роден дом Пенчо Николов Райков (1864 - 1940г.) - първият български професор по химия.