За дупетата и главите 2



Венелин Бараков


 
За някои преследването на една цел и превземането й е най-важното. След това интереса постихва. Докато се появи нова цел. Да си поставяш разумни и постижими цели, степенувани по важност, е нормално. Така сме устроени. Винаги да се стремим към високото, към щастието и съвършенството. Ако по пътя към високата цел проявиш качества и достойнство, етичност и уважение към другите, които също си поставят високи цели, това вече е израстване, осъзнаване. Това състояние е съпроводено с усещането за вътрешна хармония и пълнота. Но човешката съдба е многолика и противоречива. Някъде след зрялата възраст човек започва да си задава повече въпроси. Това няма нищо общо с младежкото любопитство и изследване на света. Времето вече не работи за теб, напротив остава все по-малко време и сякаш сме по-близо до гроба, отколкото до това, което сме бленували на младини. Ако не си изградил, създал в себе си качеството стойност, тогава най-често се подхлъзваш по ръба на своите комплекси, за да се събудиш един ден като озлобен задник, на който всички му пречат-да се развива, да бъде себе си, вечно мърморещ и оплакващ съдбата си. Ето това е проблемът на нашето време. Навсякъде е пълно със задници. Не ми ли вярвате. Ще ви помоля да се огледате по-внимателно около Вас.

Един известен американски психолог в нашумялата си книга твърди, че мъжете са задници. Е, има и изключения. Аз не съм от тях. Но си мисля, че е по-добре да бъдеш мъжки задник, отколкото мъжко дупе. С последните е пълно, най-вече в родната ни политика. Истинският мъж обикновено си избира истинска професия-да бъде войн, земеделец, лекар, поет, водач или любовник. Мъжките дупета са избиващи комплекси момчета, зад които стои най-често една много властна жена. Най-опасни и непредвидими са тези в зряла възраст. Именно те се гаврят и подиграват с труда, чувствата и мечтите на истинските мъже, защото са неспособни сами да изковат своите собствени. Българската политика е емблематичен и най-красноречив пример. За това повече не трябва да се учудваме, че държавата ни буксува и че нищо не се получава както трябва. Заслепени от своето собствено величие и надуто от властните им жени самочувствие, тези момчета приемат живота като една игра – на шамари, на подли постъпки, на стражари и апаши, нахлузили маската на блюстители на реда и морала, но винаги зад фалша на лицемерието. Другите мъже рядко им обръщат внимание, защото са заети с работа, с изкарване на насъщния, с грижа за собствените си семейства. Мъжките дупета са навсякъде – министри, депутати, в държавната и общинската администрация, кметове, попове, адвокати. Тези момчета така дълбоко са си повярвали, че е трудно да им обясниш, кога понякога се налага да прескочиш закона, защото децата ти стоят гладни, или за да поощриш нечие истинско мъжко намерение за творчество, за изява, за новаторство. Което може и да влезе в разрез с етиката. Но да донесе само добро. Но как, ще ли да ти позволят момчетата в костюми? Нали ще лъсне собственото им не можене, което така ревниво крият зад популистки речи, с клиширани приказки за дух, нравственост, уважение към героите на миналото, чийто портрети качат в кабинетите си, сякаш могат така да компенсират нещо в себе си? Ако някой от тези народни герои стане от гробищата, щеше да ги заплюе, че му палят свещи, вместо да го следват по стъпките.

Тези мъжки дупета излязоха на бял свят през последните 20 г., но бяха отгледани в последните две десетилетия на комунистическото тоталитарно време. Като правило в българската политика през демокрацията влязоха и не малко жени. Които я украсиха с присъствието си. Но само толкова. Не се обиждайте уважаеми жени, но считам, правенето на политика по време на криза и на хала, в който в момента е България, за мъжко занимание, в което атовете трябва да се ритат до примиране. И така трябва. А не да правят чупки в кръста. Защото резултатът го виждаме всички. Е, има ли доволни от държавата ни?

Смея да твърдя, че на България й трябва твърда, сигурна мъжка ръка. С много уговорки мога да посоча като успешни министър-председатели Стефан Софиянски и Иван Костов, както и президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. Нищо, че Първанов бе архитектът на Тройната коалиция. Не мога да отрека харизмата и влиянието му върху правителствата на такива мъжки дупета като Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев. Но той си остава длъжник на българската нация.

България има нужда от мъжка ръка, която да не могат да извиват мутрите и бизнеса. Която да увлече след себе си други подобни, готови да се държат мъжки пред трудността на управлението. А не да се оправдават с нещо. Най-жалкото нещо на този свят е мъжкото хленчене. Колкото до сегашният ни премиер му предстои да се доказва. Той все още помпа мускули.

В изборите за президент и кмет трябва силно мъжко присъствие. Защото нашето демократично общество е все още незряло. Защото у нас все още битува раболепната патриархална атмосфера. В която мъжът е все още глава на семейството и носи най-отговорната и голяма тежест при неговото материално обезпечаване. Успехът на турските сериали го доказва убедително. За дамите има предостатъчно ресори в управлението, където те могат да бъдат уверени и полезни. Но не и за кмет, президент и премиер.

Смея да твърдя, че този модел е нужен и на Община Трявна. Списъкът на успешните ни кметове от последните 25 г. не е дълъг. Мога с много уговорки да посоча имената на Стефан Данаилов и Тодор Шарланджиев. Те можеха да печелят и да губят. Да работят мъжки. И да се оттеглят с достойнство.

Предстоят избори. Като чувам имената на няколко дами, които искат да се кандидатират за кмет на град Трявна, мога да се отнеса снизходително към техните добронамерени амбиции. Тях сегашният кмет Драгомир Николов ще ги бие още на първия тур. На Трявна й трябва истински мъж за кмет. Чувам, че нямало достатъчно кандидати. Моля, я се огледате по-внимателно около Вас.

Предишна статия

Къщи в Трявна



Къщи в Трявна

Къщи в Трявна

Къщи в Трявна

Къщи в Трявна

Къщи в Трявна

Къщи в Трявна




Мнения (7)


Иванов (13.07.2011 г. | 16:27 ч.)
Много самоуверено! Това всички го знаем. Ти ли ли искаш да си следващия кандидат?
Георги (07.07.2011 г. | 10:18 ч.)
Браво Венелине! С тази нова статия показваш истинското лице на българската обществена и политическа действителност. Не ти липсва смелост, но това свое качество го проявяваше още като студент. Като твой колега от университета се чувствам горд от познанството си с теб. Общественото мнение е като разглезена жена. Трябва да го подхванеш изкъсо, иначе се изродява и пролетаризира. Дотам ни докараха другарите комунисти - да тънем в нищета, бездуховност и бедност.
избирател (28.06.2011 г. | 22:46 ч.)
Авторът на тази статия крие тайни надежди някой да види именно в него истинския мъж -кандидат-кмет!Но нещо не му се получава-толкова е безлично-незабележим горкия!
БОЯН (27.06.2011 г. | 17:25 ч.)
Много хубава статия Венкис. За съжаление обаче тази картинка е валидна за цялата страна и наесен пак няма да се огледаме.
Иван (26.06.2011 г. | 19:20 ч.)
Много добре написано.Дано има повече такива патриоти,защото наистина скоро ще ни затрият от тази земя..
Kosta (24.06.2011 г. | 18:13 ч.)
Може ли аз , може ли ...?
Даниела (22.06.2011 г. | 15:51 ч.)
Хора, прочетете и помислете, нека сами да си помогнем.Каквото си направим сами, това ще е.
  Добави свое мнение
име: 
мнение: